Конфуций, 551-479 г. пр.н.е.
"Дамата от Тракия" и "Градът на хилядите цветове"
Географски Ксанти принадлежи на Тракия и е построен в подножието на Ахладовун. Пресича се от река Косинтос и е разположен между езерото Вистонида от изток и река Нестос от запад. Той е столица на община Ксанти с население от около 75 000 жители.
През Античността град Ксанти е бил база на Арес, Дионис, Орфей и Борей. Съществуват три различни версии на името на града: Първата се отнася до Ксанти, една от дъщерите на Океан и Тетис. Според митологията Херкулес създава езерото Вистонида, за да победи цар Диомед, а името на Ксанти идва от Ксантос, коня на царя.
Находките в околността свидетелстват, че Ксанти е бил обитаван още през неолита.
През бронзовата епоха регионът е повлиян от Лесбос, Лемнос и Троя.
През XI в. започва заселването на тракийските племена (Тракия).
Основата на Авдира е създадена и равнината процъфтява. Абдера изиграва каталитична роля в проникването на гръцката култура и елинизацията на траките.
В съчинението си "За хиперборейците" Хекатей Абдерат споменава местните жители с името "ксанти".
Тогавашният град Ксантия е споменат от Страбон (I в. пр. Хр.). Градът не се споменава в никакви исторически съчинения до III в. от н.е. и се предполага, че е бил разрушен.
Поради варварските набези през 300 г. жителите на по-широкия район са принудени да се преместят в планинския район, за да се предпазят, в резултат на което Ксантия отново е населена. През 330 г., с началото на византийския период, градът преживява нов и по-голям просперитет.
Ксанти е напълно разрушен по неизвестни причини.
Ксанти е възстановен и е център на византийската история. Както споменава епископ Георги, тогавашната Ксантиада е участвала в Четвъртия константинополски събор.
До края на византийския период Ксанти продължава да процъфтява и населението му се увеличава. Свидетелство за това са събитията от 1300 до 1345 г., когато епархията на Ксанти става архиепископия, а след това и митрополия.
В края на XIV в. градът е окупиран от османците и започва неговата ислямизация.
Тракия процъфтява с отглеждането на тютюн и в нея са създадени много тютюневи складове.
Ксанти участва в гръцката революция и е победен, тъй като се намира много близо до турската база.
Ксантианците, които са живели в миналото, започват да се завръщат. През 1830 г. от н.е. започва изграждането на сегашния стар град.
Завършва железопътната линия, свързваща Солун с Истанбул, и градът продължава да процъфтява.
На 8 ноември започва нова Голгота за града с българската окупация.
Освобождаване на Ксанти и включването му в останалата част на Гърция с договора от Севр (28 юли 1920 г.).
Докато градът с население от 32 000 души процъфтява, отново избухва война и Ксанти е окупиран от германците, а след това и от българите.
Ксанти се преобразява, оставяйки зад гърба си войните и превръщайки се в културен център. Населението днес надхвърля 60 000 жители. От 2000 г. в града функционира Тракийският университет "Демокрит", а градът играе водеща роля с ежегодния карнавал и тържествата в Стария град.